Какво име да дадем на детето си?

Когато всички грижи, преживявания, страдания, свързани с появяването на новият живот са отминали, пред родителите застава въпросът какво име да дадат на рожбата си. Защото това е първият подарък, който те поднасят на детето си, и при това е подарък за цял живот.

Какво е най-важно, когато избираме името му? Да звучи красиво? В памет на близък приятел? Да се поднови името на баба, дядо? Има ли мода в имената? Какво искаме от едно име?

Искаме много неща, разбира се, макар че и в това няма правила. Календарните светци облекчават задачата, но не е ли вече старомоден такъв подход? Днес имаме свободата да избираме не от "препо-ръчителен" списък. И все пак трябва да има някакви критерии - общи за всички имена. Какви са те?

В света има много красиви имена, както красивите дрехи. Но и всяка дреха избираме така, че да я носим с удоволствие, да ни отива, съветваме се с приятел, партньор, родител, премерваме я. Така и името не може да е нещо случайно.

Преди всичко със сигурност не е хубаво, ако е дълго и трудно за изговаряне. По-добре е, ако името се признася леко и се запомня лесно - и самото то, и заедно с фамилното име.

Трудно произносимото име създава пречки в общуването, предизвиква напрежение, неловкост.

По принцип ние имаме три имена - лично, бащино и фамилно. И когато избираме име на детето си, не бива да забравяме, че то ще звучи заедно с другите две имена, а ако рожбата е от мъжки пол, то и неговото име някога ще стане бащино за неговите отрочета. Колкото и красиво да звучи едно име, ако то е в дисонанс с фамилията на човека, може да предизвика насмешки, да даде повод за иронични забележки, прякори в училище и в крайна сметка детето ни със сигурност няма да се чувства добре с това име. Как ви звучи Родриго Славов? Или Касандра Григорова?

Желателно е името да има и умалителна форма, което предопределя едно ласкаво обръщение и възможност за предаване на различни нюанси в отношението към човека.

За да не страдат след време порасналите ви внуци, помислете преди да назовете новородения си син.

Макар и просто на пръв поглед, изборът на име е отговорност. Всеки има своя представа за красота и хармония, но не бива да забравяме, че не ние ще носим името и то няма да се оценява само от нас.

Напоследък често става дума и за "мъжките" имена, които се дават на новородените момиченца. Ако не искате характерът на вашата дъщеря да е по-скоро мъжки, не я наричайте с име, чиято основна форма е мъжко име - Александра, Виктория, Стефания, Евгения, Валерия. Като правило жените с такива имена са със сложен характер, настойчиви, упорити, властни "инатчийки". В характера им преобладават мъжки черти, дори у родените през лятото. Например, Евгени е най-често човек спокоен, ласкав, уравновесен, а Евгения е упорита, не особено ласкава, опърничава, с нея се общува трудно. Съдбата на жените, които носят "мъжко" име, най-често не е обсипана с рози.

Връщайки се към имената на календарните светци, ще спомена, че в нашата традиция е да наричаме новородените с името на светеца, когото честваме в деня на раждането на детето. Не напразно казваме - "идва си с името", когато бебето се ражда на голям християнски празник - Великден, Рождество, Ивановден, Йордановден, Гергьовден. Заедно с името си в този случай, детето има и закрилата на светеца, а ние му подаряваме и един хубав празник за целия му живот. Всички знаят кога трябва да поздравят един Иван, Георги, Христо, Стефан, Мария.