Андреевден

loading...

Андреевден, 30 ноември

Свети Андрей е един от дванайсетте апостола и ученик на Христос, брат на апостол Петър. Наричат го Андрей Първозвани, защото пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Наричат го още „Мечкинден".

Днес се празнува главно като имен ден.
Честит имен ден на Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.

Трапезата за Андреевден

Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик.
Традицията повилява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците."

Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.

Свети Андрей Първозвани

Св. апостол Андрей се нарича Първозван, понеже пръв от апосотлите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина, и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" (Йоан 1:29). Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден. След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци" (Мат. 4:19). Оттогава те навсякъде следвали Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.

Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба (Йоан 6:5-13).

След възнесение Господне и слизане на Светия Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия и по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тази страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целия си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонения от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал последователи за Христа.

Светите апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Евангелието, се събирали понякога в Йерусалим за празника Пасха. Това им давало нови сили да продължат служението си. Заедно с Йоан Богослов апостол Андрей посетил Ефес и после прекарал две години в Никея. С проповед обиколил много градове: Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. Запазени са предания за неговия престой там. По време на своите пътешествия проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал в Севастия (днешния Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (днешния Кримски полуостров). По това време там имало богати гръцки колонии.

Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол Андрей стигнал по река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като изкачил един хълм, той забил кръст и казал на учениците си: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне оттук по цялата страна". Сега на същия този хълм стои църквата на св. Андрей Първозвани.

След това трудно пътешествие св. Андрей посетил понтийския град Синоп и градовете близо до Черно море. Бил и във Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. В преклонни години дошъл до Патра, където трябвало да завърши неговия земен подвиг. Като чули евангелската проповед на апостола, много от жителите се обърнали към истинския Бог. Между тях била жената на управителя и неговия брат - филисофът Стратоклий. Самият управител Егеат по това време бил в Рим, където царувал жестокият Нерон. Като се върнал в Патра Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало в семейството му. Свети Андрей смело се застъпвал за християните, а управителят продължавал да хули Спасителя и Неговото учение.

— Удивлявам се - казал управителят, — как ти можеш да вярваш в един човек, който доброволно или неволно е бил прикован на кръст!

Апостол Андрей започнал да слави Господа и обявил, че радостно ще приеме кръстна смърт за името Господно.
— Поради своето безумие ти хвалиш кръста - казал Егеат — и поради дързостта си не се боиш от смъртта.
— Не поради дързостта, а поради вярата не се боя от смъртта — отговорил Андрей.

Затворили апостола в тъмницато. Християните искали да го видят, но тъмничните врати били затворени. Тогава св. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Цяла нощ те се молили заедно, беседвали, апостолът извършил тайнството Евхаристия, причастил всички и ръкоположил Стратоклий за епископ. Развълнувани християните искали да убият Егеат и да освободят ап. Андрей, но той ги спрял: "Не обръщайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж, не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови за изпитания и страдания".
На другия ден, след като ап. Андрей отново отказал да се отрече от Господа, Егеат го осъдил на кръстна смърт. Но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Народът негодувал и се вълнувал, апостолът се стараел да успокои хората и продължил да ги поучава с Божието слово.

Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола, служели усърдно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата "Св. апостоли". Когато обаче кръстоносците завладели Цариград, те ги пренесли в италианския град Амалта.Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега.

Св. апостол Андрей се смята за апостол на православните славяни, защото той именно ръкоположил първия епископ в Цариград - апостол Стахий, а св. Кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби руси са получили от Цариградската патриаршия .

Легендите разказват, че
Някога, много, много отдавна в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил за друга, която също имала момиче. Но мащехата обичала повече своето си дете, а завареничето карала да върши цялата къщна работа, и все била недоволна.

Веднъж, когато било много студено, дала на завареничето черна вълна и заръчала да я пере дорде стане бяла. „Иначе не се връщай у дома!" - рекла мащехата. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Започнало да пере, но … черната вълна бяла не става. Цялото вкочанено от студ приседнало на брега и заплакало. А щом заплакало, пред него се появил белобрад старей.
„Защо плачеш момичение?" — благо попитал старикът. Момиченцето разказало всичко, а добрият старей добавил: „Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой." После внезапно, както се появил, и изчезнал.

Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха ядно отворила вратата, в миг останала изумена - пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце. Още повече се разлютила повторията, като разбрала как детето се превърнало в златно и решила да изпрати и своето дете, та и то да стане такова. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата.

Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не идвал. Измръзнало и заплакало. А като заплакало, в миг се появил белобрадият старей. „Защо плачеш момиченце?" — попитал старецът. „Тебе чакам, дядка - сопнало се момичето, искам да ме направиш Златно и да си вървя." „Хубаво, моето момиче, наметни си вълната и си отивай в къщи" - рекъл старецът и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и отърчало към дома. А мащехата, щом дочула стъпки, бързо отворила вратата, но още по-бързо я затворила, защо-то пред себе си видяла една голяма черна мечка. Дядото наказал злата мащеха като превърнал детето й в мечка. Оттогава в тоя ден разказват приказката за мечката.
С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!" и вярват, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората".

От Едрея денят започва да расте, „колкото просено зърно".

Това е легендата, толкова е позната тази приказка, че делата красят човека и е проверена от времето.