Oсновната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник.
В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца, правят се обредни хлябове, чиято пластика е сходна с тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-често те се наричат Рангелово блюдо, Рангелов ляп, параклис.
Най-възрастният в дома чупи обредния хляб на кръст, полива го с вино и благославя: “Св.Архангеле, св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!…”.
Раздава се жито, което всеки поема с две ръце за да бъде изобилно, и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
С Архангеловден е свързана и една от най-големите задушници през годината Рангелова Задушница.
На този ден се провежда тържествена служба в църквата, след което започват гостуванията у именниците. На много места се организират селски сборове, правят се служби за здраве.
8 ноември - Архангеловден, Рангеловден
Българската православна църква почита Деня на Светите Ангели и най-вече на Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото. В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден (26 октомври).
Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Седем са ангелите, които стоят пред Престола на Господ. Един от тях – Денница – се възгордял и чрез своето падение увлякъл много духове. Оттогава светът е разделен на добро и зло. Под водачеството на Свети Архангел Михаил всички ангели останали верни на доброто. Затова той е на особена почит сред християните. Светецът е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола. Свети Архангел Михаил е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях.
На неговия празник във всеки български православен храм се отслужва тържествена Света Литургия и се прави Водосвет за здраве.
В съботата преди празника винаги е голяма Задушница, наречена Архангеловска. Тя е задължителна, последна среща с душите на мъртвите преди зимата, която ще прекарат далече от земята. Общата трапеза и църковната служба обединяват вярващите в стремежа им да умилостивят светеца, за да им изпрати лека смърт. В молитвите си всеки християнин търси закрила с думите: “Свети Ангеле, който си ми даден от Бога, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!”
Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Народната вяра представя светеца като страведлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и закрила.
Приготвят се специални обредни хлябове – Рангелов хляб, “Параклис” и от тях жените раздават за помен на мъртвите и за здраве на близките си. Чрез почитта, оказана на мъртвите, се търси тяхната помощ. На традиционните селски сборове в България Архангеловден се отбелязва с обща трапеза.