Гергьовден

Днес празнуват: Георги, Гергана, Гинка, Галя, Галина. Ганка, Ганчо!

Празникът е известен още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън и се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на император Диоклетиан (284 305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията ликът на Змеебореца и Драконобореца светец.

В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъкът. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичват домът, кошарите, стопанските постройки, съдовете. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето се извършва обредно доене на овцете. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите.

Освен печеното агне тук се носят и др. обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. От осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за “да стават високи конопите”. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце. На места в Западна България палят на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер. Според народните вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се вземе плода на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба. На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

Гергьовденско Агне (Гергьовденски курбан)

За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне (понякога се следи за цвета му да е бяло, по-рядко черно). Окичва се с венец, на дясното рогче (или и на двете) се прикрепва свещичка и се запалва преди коленето. Агнето се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода. В Западна Българияго занасят в църква на свещеника “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “очетена” в църква сол. В някои райони агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва. В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето по-често се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се,че кръвта от жертвата има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи. В Софийско заравят на нивата гърне с кръвта и ако през лятото кръвта започне да ври, смята се, че ще има градушка. По опръсканата върху стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката “да тече млякото като вода”. Запазват само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Гергьовското агне се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза.

Гергьовденски хляб

Боговица, кравай, колак, пита за св. Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др. приготвянето му става предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката (чисто момиче млада булка или стопанката) е облечено в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец. Такава китка може да има и в нощвите. Всички предмети, които се използват при месенето, са предварително измити, за “да е чисто житото”. Със сребърна гривна или сребърна пара се остъргват нощвите. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Водата, с която месачката си измива ръцете накрая, хвърлят в градината на животните. Обредните хлябове са предназначени за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Питите шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с пластична украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучетата в стадото.

Ден на храбростта и Българската армия

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

До голяма степен този празник произлиза от легендата за Св. Георги , в която той се преборва със страшна ламя заплашваща жителите на плахо градче. В замяна на собственият си живот гражданите давали своите деца на чудовището.Кога дошъл редът на царската дъщеря ,обратът дошъл с появата на Св Георги и неговата победоностност над злото същество.

Народни традиции и обичаи

Един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още "цветен Гьорги".

Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.

Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.

Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил.

На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва.

Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

Гергьовден се утвърди като един от традиционните празници на Етъра, където посетителите през този ден могат да се докоснат до старите обреди и практики, да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво,за да проверят пълна или празна ще е годината им и да се повеселят с песните и танците на гостуващите състави.

Жития

Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен — постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.

Още бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Теорги започнал да се огтви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

Диаклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се: "Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Исус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали." Всички били изумени и дълго мълчали.

Императорът му предложил да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

Георги останал непреклонен: " Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!"

Диоклетиан не го изслушал дори и го хвърлил разгневен в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. През всичкото време той не издал стон. Славел Бога и тихо се молел. После млъкнал.
— Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. мнозина чули глас: Не бой се, Георги, Аз съм с тебе! Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Всички, които били там повярвали  и се убедили в силата Божия. Дори съпругата на Диоклетиан  - императрица Александра поискала пред всички да изповяда вярата си.

Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости видяли светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:
— Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили. Когато им разказвал за Христовото учение, го накарали да им покаже как Христос може да възкреси мъртви. По молитва на светеца от пресния гроб наблизо  Господ възкресил покойника.

Мнозина подкупвали стражата и посещавали мъченика, а той ги поучавал в закона Господен и ги съветвал да се откажат от идолопоклонството си. Идвали и болни и той ги изцерявал с молитвите си.  Веднъж при Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, га вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал:
 — Иди си у дома, брате, волът ти е жив.
   
Демеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.

Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и собствената му жена императрица Александра. По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото та наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.

Иконография

В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание.

Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че  всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги. 
 — Защо плачеш?
 — Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене.  — После му разказала всичко.
 — Не се страхувай, момиче — казал й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
 — Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Ти няма да ме спасиш, а и ти ще загинеш.  Бягай!
  
От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града.Тя така и направила. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра.
  
За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.

Трапезата за Гергьовден

По селски
Две връзки зелен лук и по една връзка пресен джоджен и девесил се нарязват на ситно. Разстилат се в дълбока тава. Оформените от агнешки бут порции се потапят в смес от равни части олио, сол, черен и червен пипер. Мръвките се подреждат върху зеленчуците. Към тях се прибавят нарязаните на ситно леко сварени половин черен и бял дроб на агнето, сърце и далак, както и малко чревца. Всичко се покрива с дебели листа от лобода. Заливат се с вода, колкото да се покрият. Тавата се покрива плътно с алуминиево фолио и се слага във фурната. Пече се два часа на умерена температура.

Тас кебап
1,5 кг ангешко месо от бут се нарязва на ситни парченца. Осоляват се и се пържат в 3-4 супени лъжици масло. Щом се зачервят, се поръсват с червен и черен пипер. Преди добре опърженото месо да се свали от огъня, към него си прибавят нарязани на ситно връзка зелен лук, половин връзка копър и магданоз и четвърт - джоджен и девесил. Разбърква се добре, захлупва се и се оставя 2-3 минути да се задуши. Сваля се от огъня и се оставя още 5-7 минути под похлупака. Сервира се със зелена салата.

Със спанак
Месото се нарязва на малки парченца, които се запържват в масло. Зачервява се с червен пипер и се прибавят 1-2 кафеени лъжички брашно. Залива се с вода да се покрие и се оставя да ври на тих огън. През това време се опържват няколко стръка зелен лук, добавя се доматен сос и се прибавят към месото. Когато то се свари, се слагат и нарязаният спанак, джоджен, магданоз и черен пипер. По същия начин може да се приготви и със зелен боб и бакла.

Задушено бутче с арпаджик и моркови
Агнешко бутче до 2 кг се измива и подсушава. В тенджера се сгорещява масло, в което бутчето се пържи на умерен огън от всички страни, докато се образува коричка. Докато месото се пържи, не се боде с вилица, за да не изтича сокът му. Накрая се посолява. Към опърженото бутче се прибавят 1/2 чаена лъжичка ким, 4-5 супени лъжици доматен сок, 2-3 дафинови листа, няколко зърна черен пипер и бахар и 1 чаена чаша бяло вино. Отделно се опържват 15-20 лукчета арпаджик и два моркова, нарязани на тънки и дълги ивици. Щом се зачервят, те се прибавят към бутчето. Захлупено, ястието се оставя да ври около час на тих огън. Поднася се с гарнитура от пържени картофи и зелена салата.

С кисело мляко
Предно агнешко бутче се посолява и се опържва в тенджера с 3 супени лъжици масло. Залива се с 2 чаени чаши вода и се оставя да се задушава, докато месото се свари и остане малко сос. Преди сервирането сосът се подбърква с два жълтъка и една чаена чаша кисело мляко. Месото се поднася нарязано на филии, залято със соса и поръсено с черен пипер.

По арабски
Агнешко бутче се посолява и се оставя да престои една нощ. Набожда се със скилидки чесън и с парченца сланина. Опържва се от всички страни и се залива с чаша вода и чаша червено вино. Прибавят се нарязан магданоз, 2-3 лъжички захар, настъргани 2-3 домата, няколко зрънца бахар и 2-3 дафинови листа. Оставя се да ври захлупено на тих огън, докато се свари месото. Поднася се със соса си, гарнитура от картофи, грах и зелена салата.

Гергьовден без агнешко е като Нова година без пържоли за българина. Затова, колкото и да е голям недоимъкът му, гражданинът ще отдели поне двайсетачка за кило и половина-две от деликатеса за празника. А в селата задължително се мята в пещта тавата с цяло агне. Най-малко 30-килограмово. Или се завърта на шиш. Колкото са регионите в страната, толкова рецепти могат да бъдат дадени за приготвянето на гергьовденското агне. На места го пълнят с дреболиите и с ориз и го приготвят препечено на открит огън или в пещ. Другаде пък го задушават с гъби и арпаджик. Градските домакини пък са запалени по засукани рецепти със сметани.

Всички начини на приготовлението на агнешкото обаче са обединени от една подправка - пресният джоджен. Без него мръвката просто не струва.

Затова и онези, които още не са се запасили с ароматната трева в зелено състояние, направо са провалили гергьовденската си трапеза. Защото подправката е най-търсената стока по пазара около Великден и 6 май. Както и девесилът. Той е другата билка, която омагьосва ангешкото. Двете треви придават специфичен аромат на месото и го карат да се топи в устата. Ако не успеете да ги намерите в свежо състояние, можете да ги подменят и със сухи треви, но месото няма да е толкова вкусно.

Джодженът е трева на почит и сред зевзеци от цялата страна, които използват уникалната рецепта за приготвянето на гергьовденско агне с боб. Ритуалът е култов и в него участват само мъже. След като гътнат агнето, одерат го и го изчистят, те го пълнят с леко сварените и нарязани на ситно чревца и дреболии. Към плънката задължително се прибавят много зелен лук и пресни джоджен и девесил. Може да се сложат и гъби, арпаджик, магданоз или други зеленчуци. Въпрос на фантазия. Сол, червен и черен пипер също се слагат според вкуса на онези, които го тъкмят и ще го хапват.

Приготвеното агне, което се намазва обилно със смес от масло, сол, черен и червен пипер, може да се зазида в предварително напалена пещ, където се пече в образувалата се жар. Или да се завърти на шиш. И в двата случая печенето продължава минимум 2 часа. През това време компанията се захваща с приготвянето на зрелия фасул. Изчистеният боб се слага да заври на бавен огън. Естествено първата вода се изхвърля. Преди да се сложи на котлона с втората вода, набъбналите люспи на зърната се отделят. За да върви работата по-спорно, в помощ на представителите на силния пол идва зелената салата, прокарвана с обилни глътки ракия. Поддържането на пълните чинии и чаши е единствената работа на жените, иначе изключени от отговорния готварския процес. За да стане бобът вкусен, трябва да се вари на бавен огън и честичко да се разбърква. Неговото приготвяне трае горе-долу толкова, колкото и печенето на гергьовденското агне, което в никакъв случай не се изпуска от око, ако се върти на шиш. Добие ли апетитна червена коричка, агнето се сваля от огъня и се наточват ножовете за разрязването му. Порциите месо се сервират в големи чинии, а бобът просто се изхвърля.

Един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още "цветен Гьорги".
Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.
Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.

Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил.