Тодоровден

Днес празнуват: Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден

Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. В народния календар е Ден на коневъдството и конния спорт. Празникът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Празнува се здравето на конете. Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуарно на водопой. После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица. Обредни хлябове се дават на конете, а за тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари. Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл. Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на се. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква. Свети Тодор се почита като покровител на раждаемостта и плодовитостта. Нарича се още Конски Великден, защото се свързва със здравето на конете.

Традиционна трапеза: пита с мая, леща, чорба от гъби

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Обичаи

"Ще дойде Тодоровден, видя щем чии коне са гледани най-добре" – казват по селата. На този ден наистина премерват сили най-бързите и най-издръжливите коне. А заедно с тях мерят сили и стопаните им. Още от ранно утро мъжете грижливо сресват и украсяват с мъниста гривите и опашките на най-хубавите си коне. А после ги извеждат край селото. Там, на някоя по-просторна поляна, вече е отмерено и отбелязано с нишани "трасе" за конно надбягване. И цялото село е излязло да гледа надпреварата. Селяните вече са подготвили и награда за коня-победител – торба с най-хубав зоб. А момите са изплели венци от зелени клони за коня-победител и за неговия ездач. Когато състезанието завърши, конниците правят почетна обиколка из селото и всички черпят ездачите с вино. Начело на това конно шествие върви победителят от състезанието. В неговия дом ще е празничният събор и всички жители на селото ще минат да го поздравят, а той ще ги почерпи на своята трапеза. В някои села мерят и кой е най-издръжливият кон – който може да вдигне най-голям товар. Победителят също получава награда и се радва на всеобща почит и похвали.

Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята.

А една обредна песен за празника Тодоровден разказва как Св. Тодор подковава своя кон сред зелени ливади. Сестрицата му стои до него, облечена в копринена риза и му подава сребро-клинци и златни подкови. Така светецът се подготвя да обходи пролетното поле и да провери растат ли вече посевите и да набере зелени клони за празнични венци. Тези пролетни сюжети за светеца и неговия кон се обясняват от българската народна митология. В древните вярвания конят е символ на небесното начало и на слънцето. Едновременно с това конят и Св. Тодор са посредници между небесния свят и долната земя на отвъдното. Има поверие, че през Тодоровата неделя страховит конник-вампир броди нощем из селото и ако срещне човек, го стъпква с коня си. Затова през тази седмица никой не смее да излиза нощем навън. А дните от тази седмица се смятат за злощастни. Но пък с помощта на коня приказните герои слизат в долната земя, за да се срещнат с прадедите и да получат тяхната закрила и помощ. Така живителното начало и смъртта се преплитат в образа на Свети Тодор, който е наследил древните прабългарски и славянски култове към коня и конника.
Докато мъжете се занимават със своите коне и състезания, жените изпичат специални обредни хлябове с форма на кон или конска подкова. Тези хлябове се освещават в църква. А след това жените си даряват една на друга късове от тези обредни хлябове. Парчета от хлябовете слагат и в храната на конете, за да са здрави. А за да са плодовити кобилите, жените имитират техните подскоци и цвилене, докато раздават късовете хляб. Идеята за родовитост прави празника Тодоровден особено почитан и от младите булки, оженени през зимата. Сутринта те отиват на църква заедно със свекървите си. А щом се върнат, у дома ги посрещат със специален обреден кравай. Има и още женски обреди на този празник. Жените и момите вярвали, че ако на Тодоровден измият косите си, те ще растат здрави и лъскави като конските гриви и опашки.

И както на всеки голям празник, моми и момци се събират на селското хорище и завихрят голямо хоро. В центъра му се събират конете и ездачите, които вече са премерили сили в празничните състезания.

Румяна Панайотова