Василовден

От Василов ден започваше Новата Година. Той беше един от най-хубавите празници в Тетевен. Нов ден – нов късмет! казваха старите хора. Много Василовци, много именяци, много обичаи – суровакане, пеене на пръстените, гърмежи за известяване на Новата Година и топлия млин.

Срещу Васил се ядеше традиционната баница с късмети. Децата казваха:

    Гарван грачи на комин,
    дай ми, бабо, топъл млин!

Вечерта срещу Васил стопанката разсукваше (разточваше) петури, запичаше ги на плочата на печката и след това ги налагаше в бакърена тава (потапяше ги в хладка вода със сода). След всяка петура ръсеше сирене и яйца, слагаше тук-там мас от сварената свинска глава. В баницата, към средата на петурите, стопанката поставяше късметите от дренови клонки с пъпки, които наричаше – здравето, къщата, занаята, парите, книгата, търговията, коня, козите, овците и т.н. Баниците се печаха, а по махалите на мегданите се пееха пръстените на момите.

Опечената баница се слагаше в средата на паралията. Всички сядаха около нея на столчетата. Бащата завърташе три пъти тавата с баницата надясно и я оставяше сама да спре. Това доставяше радост на всички, но особено много на децата, които очакваха късметчетата. Едно по едно извикваха:

    - На мене се падне коня.
    - Това е късмета ти – отговаряше бащата – Ще му слагаш сяно и го поиш с вода, ще го чешеш, ама и ще го яздиш.
    - На мене се падне къщата, нали мамо?
    - Къщата, дъще, значи ще си къщовница – казваше майката.
    - На мен се паднаха козите.
    - Ще ги изкарваш, докарваш, ще ги пасеш, ама и мляко ще ядеш – отговаряше бащата.
    - На мене книгите мамо – подскача най-малкото момиче.
    - На бая ви се падна занаята – е гладен нема да оди, от занаят по-добро нема – казва майката.
    - А на мене се падна Свети Васил – прошепва бабата.
    - Е, мамо, заран ще идеш на черкова, че ще се чете златна литургия – Васильовска.
    - На баща ви се паднаха парите дяца. Да е здрав, да работи и да печели, та да ви храни. А на мене здравето. Да съм жива и здрава, да ви мяса и готвя да пораснете – казваше майката.

Тя ставаше и слагаше в иконостаса парче от баницата, наречените дренови клонки и парите. Майката обещаваше на вечерната софра, че което дете кихне първо на Нова година ще му купи коза с яренце.

Джезвето с греяната ракия също беше на паралията. Чукаха се възрастните и благославяха:

    Да сме живи и здрави да дочакаме пак Нова Година!

Всички заживяваха с надеждата, че Новата Година ще донесе сбъдване на късметите много здраве, веселие, голям берекет, щастие в семейството.

В това време гърмежи известяваха идването на Новата Година. Ставаше още по-весело. Чукаха се с червено вино и си пожелаваха да са пълни хамбари, да са народи всичко, да има сватби и кръщенета.

В което семейство имаше мома, обичай беше първата хапка от баницата с късметите да я сложи под възглавницата, за да види какво ще сънува във Васильовската нощ. Поставяше се под възглавницата и взетото зърно овес от котлето при пеенето на пръстените, за да сънува либето си.

На Васильов ден тетевенци много ходеха по гости, по именни дни на приятели. Отдавна много се черпеше с кафе и със сладко от менгушати доматчета. За онова време, финес беше да почерпиш с бяло сладко в чаша вода. Някои черпеха и с домашна баклава, а мъжете непременно с греяна ракия, цвръкната с бучка захар на нажежен дилаф, с вино и мезе от свински пържолки.

Традиция беше цигулари и малки групи от един кларинетист, цигулар и тъпанджия да ходят по къщите и да свирят по “честито” на именяците. По дворовете се люшкаха ситни хора и ръченици...

На Васил момите се развличаха като се събираха у някоя дружка, пукаха (слагаха) дренови пъпки на горещата плоча на печката и чакаха – ако се разпъкне пъпката, значи либето обича момата и обратно. Това се правеше до три пъти.

След обяд на Васил се играеше новогодишно общоградско хоро. Момите и ергените щом чуеха тъпана, че думка отиваха и захващаха бурно хоро. Играеха до насита.

Поверие беше на Нова Година най-напред в къщи да ти влезе млад, здрав и весел мъж, за да роди младата невеста мъжко дете и да е здраве и весело в къщи. Други пък искаха най-напред (сутринта) на Нова Година да им влезе в къщи млада и весела жена, за да се оагнят все женски ярета и агнета. Трети държаха първият влязъл в къщи на Нова Година да е с пълни ръце (да носи нещо), за да е берекетна и пълна къщата с всичко.

по спомени на Мария Патева