Стефановден

Стефановден – 27 декември

На този ден празнуват: Стефан, Стефка, Стефи, Стефчо, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислав, Станислава, Стане, Цако, Цоко, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Стоичко, Шон, Шона.

Стефановден е последният християнски празник за годината

На 27 декември се почита паметта на Свети Стефан - един от седемте ученици на Исус Христос, пръв архидякон и първият мъченик за християнската вяра. Това е третият ден на Коледа, на който празнуват всички, носещи имената Стефан, Стоян, Стойчо и други.

Празникът почита паметта на Свети Стефан. Той е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Свети Стефан е и първият християнски мъченик.

Юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона, тъй като били притеснени от нарастващия брой християни. Юдеите оклеветили Свети Стефан, че хули Бога и Мойсеевия закон. Старейшините го осъдили на смърт. Извели го извън Йерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт.

Свети Стефан коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!" Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Хората смятат, че този празник "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. По традиция трапезата трябва да включва свинско с кисело зеле и баница с месо.

В някои райони на България младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители. На други места от този ден започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден. Строго се спазват забраните, характерни за „мръсните дни". Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от лоши болести.

Обичаи

Третият дена на Коледа. Денят се посреща тържествено от всички. Семействата се събират на обща трапеза с месни ястия, пеят и се веселят. В някои краища на България на Стефановден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Другаде започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.

Строго се спазват забраните за Мръсните дни (Мръсници, Караконджови дни, Погани дни, Пепелни дни, Некръстени дни). Според народния празничен календар дните от Коледа до Йорданов ден, когато според народното вярване, се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили. Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.

Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена (осветена). Когато трябва да окъпят малко дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват или обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.

Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в югоизточните райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалзват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъна, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък.

От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган-пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и демоните. Като предпазно средство се използват чесънът, който се носи зашит в дрехите. С прогонването на злите сили, които бродят през мръсните дни се свързват и обредните действия, изпълнявани от новогодишните ергенски дружини в Западна България.

Интересно

Статистиката сочи, че Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава " венец", затова и на този ден празнуват Венцислав и Венцислава.