Трифоновден

На този дне празнуват: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Трифо, Тричко, но още Веселин, Веско, Весо, Радко, Рачо, Веселина, Веса, Радка, Лозан, Гроздан и др.

Житие

Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Но наследникът на Гордиан - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

Свеи Трифон

Името на февруари произтича от латинското фебруариус, което означава месец на пречистването. Често месецът е наричан Малък Сечко, защото, знаем, Голям Сечко е януари. Сред лозарите и овощарите името на месеца се приема като покана за работа.

На 1 февруари е така обичаният и почитан от християните празник Трифон Зарезан. На този ден църквата празнува мъченик Трифон, славен като светец лечител, а народът го смята за покровител на лозята.

Легенди

За Трифон се разказват много легенди. Една от тях е за това как едва 17-годишен той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил признание и завидна слава.

Другото предание пък ни разказва за лозаря Трифон, който зарязвал лозето си и край него минала Богородица с малкия Христос, отивала да си чете молитвата по случай навършването на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял, че е майка на дете без баща. Тя преглътнала обидата, но пътем минала край жена му и й казала да иде при мъжа си, защото си е отрязал носа. Трифоница веднага изтичала, а Трифон доста се зачудил защо е дошла и се обърнал към нея с думите "как ще съм си го отрязал носа, като държа косера на обратно, а не така”, показвайки и обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат Зарезан.

Обичаи

Според тракийския, славянски и прабългарски обичай на този ден, освен че се зарязва, трябва и да се засажда. Според народната мъдрост всяко момче, както и момиче трябва да засади най-малко пет овощни дръвчета или лози, защото човек, който отглежда лозе, сади цвете или овощно дърво не може да бъде лош.

В деня на празника всеки стопанин с бъклица вино, варена кокошка и топла пита отива на лозето си отрязва три пръчки, полива ги с вино и благославя - "колкото капки в бъклицата, толкова грозда в лозницата”. След този ритуал лозарите се събират на обща трапеза и избират “цар на лозята”, не просто така, а той винаги е най-работливият след тях. Закарват царя с двуколка, теглена от самите лозари, като през цялото време го поливат с вино. Тази процесия минава през цялото село и накрая се отбива в дома на “царя на лозята”. Там всички сядат на обща трапеза, на която задължително трябва да има тутманик, варена кокошка, печена луканка и вино, много вино, разбира се. Има една много отговорна мисия, която царят трябва да спазва -  да не се напие, за да има много лозя и вино през настоящата година.

Празничната трапеза

Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората и?.

Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.